Правата и задълженията на съдружниците в ООД се разграничават на имуществени и неимуществени.
I.Имуществени права на съдружниците
1. Право на дивидент (Право на участие в разпределението на печалбата) – всеки съдружник има право на дивидент. Попринцип размерът на дивидента съответства на поетия от съдружника дружествен дял в капитала на дружеството, но може да се уговори и друго – например даден съдружник да има право на допълнителен дивидент.
Не е задължително съдружникът да е изпълнил задължението за вноска, за да има право на дивидент.
Правото на дивидент е неотменимо право на всеки съдружник – в Дружествения договор не може да се предвиди, че някой съдружник няма право на дивидент. Тази клауза би била нищожна.
Предпоставки за получаването на дивидент са:
- Да е изтекла финансовата година
- Да е приет ГФО
- Дружеството да е реализирало печалба
- Да се вземе решение за разпределение на печалбата
- Дивидент се изплаща само ако според приетия ГФО чистата стойност на имуществото, намален с дивидентите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд „Резервен“ и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или по устав
При това положение правото на дивидент възниква като парично вземане – може да се прехвърля като всяко вземане и т.н
Може в Дружествения договор да са предвидят и други условия за възникване правото на дивидент, но тези са уредени в закона.
Няма правила за настъпване на изискуемостта му, така че се прилагат общите правила – след покана!
Правото на дивидент се погасява с общата 5-годишна давност.
Върху сумата, подлежаща на разпределение като дивидент, платецът на дохода (дружеството) следва да удържи 5% окончателен данък по реда на чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ, когато получател на дивидента е ЕТ, местно ФЛ и чуждестранно физическо лице. Окончателният данък се дължи върху брутната сума на разпределения дивидент, определена с решението на общото събрание.
Например ако Общото събрание в взело решение за разпределение на дивидент в размер на 200 000 лева в полза на съдружници – физически лица, окончателния данък, който дружеството следва да удържи ще бъде в размер на 10 000 лева. което означава, че на съдружниците/акционерите - физически лица, ще се изплати нето дивидент в размер на 190 000 лева. Удържаният данък на основание чл.65, ал. 1 и чл.66, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се внесе в компетентната ТД на НАП по място на регистрация на дружеството платец в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Тоест срокът за внасяне на дължимия данък е обвързан с датата на вземането на решение за разпределянето на дивидент, а не с датата на неговото ефективно изплащане на съдружниците/акционерите.
2. Правото на ликвидационен дял е правото на всеки съдружник да получи равностойността на своя дял (вноските, които е направил в капитала на дружеството) само при прекратяване с ликвидация на ООД. Размерът му се определя на базата на реално осребреното имущество. Възможно е по съгласие на съдружниците ликвидационния дял да е не само паричен, а и непарично вземане – даване вместо изпълнение.
Предпоставки за получаване на ликвидационен дял са:
- Дружеството да е прекратено
- Да са удовлетворени кредиторите
Според данъчното законодателство, такова право се поражда и при прекратяване членството на съдружник (напускане на съдружник). В този случай дружествения дял само условно може да се определи като ликвидационен, тъй като се формира по междинен счетоводен баланс на действащо ООД, докато ликвидационните дялове на съдружниците при прекратяване на дружеството се формират на основата на пазарни цени.
II.Неимуществени права на съдружниците
1. Управителни/Организационни права
- Да участват в Общото събрание на съдружниците – да присъстват, да изказват мнение, да правят забележки, предложения и др.
- Право на глас – това право също съответства на съотношението на дела на съдружника към целия капитал. Но в дружествения договор може да се уговори и друго – някои съдружници да имат привилегировани дялове – с повече от един глас или всеки съдружник да има по един глас. Съдружниците могат да гласуват в Общото събрание лично или чрез представител с изрично и конкретно писмено пълномощно. Ако съдружникът е ЮЛ правото на глас се упражнява от неговия законен представител, като той може да упълномощи и друго лице.
Търговския закон не предвижда като допълнително условие за възникване и упражняване правото на глас съдружникът да е внесъл изцяло поетия от него дял. Подобно условие може да се включи в Дружествения договор.
- Право на съдружниците да бъдат избирани за управители и контрольори
2. Контролни права
- Право да бъдат осведомявани за хода на дружествените работи
- Право да преглеждат търговските (счетоводни книги) и всяка друга документация на ООД.
- Право да искат отмяна на актовете на управителя пред Общото събрание
- Право да искат отмяна на решенията на Общото събрание, когато са взети в нарушение на закона или на Дружествения договор
Търговския закон признава и определени права на съдружниците, които притежават определена част от капитала на ООД. Тези права се наричат
3. Колективни или малцинствени (на малцинството) – имат защитен характер
- Съдружниците, които имат дялове над 1/5 от капитала могат да предявят иск за прекратяване на дружеството ако важни причини налагат това
- Съдружниците, които притежават 1/10 от капитала могат да искат назначаване на ликвидатор от съда, различен от управителя или от назначение от Общото събрание, когато дружеството е в производство по ликвидация
- Съдружниците, които притежават 1/10 от капитала имат право да свикват Общото събрание. Искането се насочва към управителя. Ако управителят не свика събранието до 2 седмици, притежателите на 1/10 от капитала могат да го свикат.
III. Имуществени задължения на съдружниците
1. Задължение за парична или непарична дялова вноска – да се внесе стойността на поетия дял. Това е основно задължение на съдружниците в ООД. Дяловата вноска (парична, непарична или смесена) трябва да се направи ефективно (реално). Съдружникът няма право да прихваща задължението си за вноска с вземане, което има към ООД.
При неизпълнение на задължението си за вноска съдружникът може да бъде изключен по решение на Общото събрание.
Съдружниците са длъжни да направят дяловите си вноски към момента на учредяване на дружеството в пълен размер. Когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в Дружествения договора се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството.
2. Задължение за допълнителна парична вноска – това не е задължително, а е една факултативна възможност.
Това задължение може да е уредено в Дружествения договор или да се създаде по решение на Общото събрание на съдружниците.
Задължение за допълнителна парична вноска може да се предвиди за покриване на загуби на ООД или при временна необходимост от парични средства.
Допълнителните вноски могат да имат за предмет само парична сума.
Особеното е, че тази допълнителна парична вноска не се отразява в капитала на дружеството, а отива в свободното имущество. (в пасива на баланса). Затова не е необходимо да се увеличава капитала с тях.
Допълнителните паричните вноски са съразмерни на дяловото участие на съдружниците, но няма пречка в Дружествения договор да се уговори друго.
Допълнителната вноска подлежи на връщане от Дружеството - в решението на Общото събрание се посочват условията и сроковете за връщане, ще има ли олихвяване и т.н.
Допълнителните парични вноски са всъщност едно вътрешнодружествено кредитиране. Те са форма на принудителен заем за потребление.
По правило решение за допълнителна парична вноска се взима с мнозинство повече от ¾ от капитала. Това означава, че задължението може да възникне и без съгласието на някои от съдружниците.
След внасяне на допълнителна парична вноска отношенията между ООД и съдружниците са аналогични с тези при заема за потребление, като съдружниците са кредитори (заемодатели), а ООД е длъжник (заемател).
IV. Неимуществени задължения на съдружниците
- Задължение за участие в управлението
- Задължение за оказване на съдействие при осъществяване на дружествената дейност – да полагат лични усилия и грижи
- Задължение за изпълнение решенията на Общото събрание – това задължение на съдружниците не може да бъде изключено чрез дружествения договор. Съдружниците не са длъжни да изпълняват само нищожните решения на Общото събрание
Последици от неизпълнение на тези 3 неимуществени задължения – съдружникът може да бъде изключен по решение на Общото събрание, тоест извънсъдебно! Предпоставка за изключването е отправянето до съдружника на писмено предупреждение за изключване. Изключеният съдружник има право да получи своя дружествен (ликвидационен) дял.
- Задължение за лоялност
- В Дружествения договор могат да се предвидят и други неимуществени задължения на съдружниците
