Често в живота се случва по една или друга причина – умишлено, по небрежност или поради това, че няма възможност, длъжникът, който най-често е фирма да не плаща през определен период публичните си задълженията към държавата (данъци, осигуровки, глоби, акцизи, мита и др. плащания към бюджета). Случва се от последното плащане да са изминали 2, 3, 5, или 10 години.
Въпросът в конкретния случай е има ли възможност тези стари публични задължения да отпаднат като погасени по давност и как се случва това?
Основното правило е: Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.“
Ще дам лесен пример, който да обясни приложението на това правило: Ако задължението е от 20.01.2015 г. и е със срок за плащане до 26.01.2015 г. давността за него започва да тече на 01.01.2016 г и изтича след 5 години или на 01.01.2021 г.
За да може задължението ни, което е погасено по давност да бъде отписано, ние трябва да предприемем действия като подадем възражение за давност в НАП като в него опишем подробно кои задължения искаме да бъдат отписани като погасени по давност. Ако не направим това НАП няма да ги отпише служебно и ще продължат да фигурират в данъчно-осигурителната ни сметка като дължими и за тях взискателя (НАП) ще има право да образува дело при публичния изпълнител за тяхното събиране по принудителен ред.
В ДОПК е предвидена и абсолютна 10-годишна давност с изтичането на която НАП служебно отписва задълженията и не е необходимо да подаваме възражение! Нарича се абсолютна, защото с изтичане на 10 години задължението се отписва без значение дали давността е била спирана и прекъсвана.
Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК "С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа."
Пример: Имаме задължение за данъци и осигуровки от 2008 г, със срок за плащане 2009 година. За тях 10-годишния давностен срок започва да тече от 01.01.2010 г и изтича на 01.01.2020 г. Няма значение дали през този период давността е била прекъсвана като е било образувано изпълнително дело срещу нас например. Но ако сме се съгласили на разсрочване или отсрочване на задължението – това действие прекъсва давността и тя започва да тече отначало.
За да може да упражним правилно правата си трябва да знаем и кои действие прекъсват давността и с кои действия тя се спира.
- Спиране на давността –това понятие означава, че през определен период от време давността спира да тече временно и след отпадане на обстоятелството, което е довело до спирането срокът, който е изминал не се брои при изчисляване на давността. Спирането предполага възникването на определено събитие, до началото на което давността е текла и след преустановяване на което, давността продължава да тече. Т.е това е обстоятелство, визирано в закона, което спира действие на давността, след изчезването на което давността продължава да тече.
Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК Давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акта, но за не повече от 1 година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането (например изпълнението на ревизионния акт е спряно)
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки (например с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; със запор на движими вещи и вземания на длъжника; със запор на сметки на длъжника; със запор на стоките в оборот на длъжника.)
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение
- Прекъсване на давността – с прекъсването на давността се заличава изтеклото до момента време и тя започва да тече отначало. Времето, което е изминало преди прекъсването не се взима предвид при изчисляване на давността.
Съгласно чл. 172, ал.2 от ДОПК „Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
Ал.3 От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Ще дам пример, който да онагледи гореизложеното:
Фирмата X има задължения в размер на 186 000 лева за данъци и осигуровки. Те са от 2008 г. със срок за плащане 2009 г. През 2010 г. е образувано ревизионно производство срещу длъжника, а през 2011 г е издаден ревизионен акт, с който се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионния акт е и изпълнително основание и въз основа на него НАП (взискател) през 2011 г образува дело при публичен съдебен изпълнител срещу длъжника за принудително събиране на тези задължения. Публичния изпълнител образува делото с разпореждане и връчва покана за доброволно изпълнение на длъжника. През 2011 и 2012 са налагани и обезпечителни мерки – запор на банкови сметки на фирмата.
През 2019 година фирмата X решава да подаде възражение за погасяване по давност на публичните задължение по изпълнителното дело от 2010 година на основание чл.171, ал.1 от ДОПК като твърди, че 5-годишния давностен срок е изтекъл. Публичния изпълнител е постановил разпореждане, с което отказва погасяване по давност на задълженията като в мотивите си посочва, че 5- годишната давност не е изтекла, защото е била многократно прекъсвана и спирана, като давността за най-старото задължение от 2008 година започва да тече от 2010 г. с образуване на ревизионното производство и след това е спирана с издаване на ревизионния акт от 2011 г., впоследствие отново през 2012 с налагане на обезпечителните мерки.
Отказът на публичния изпълнител е обжалван пред по-горестоящия орган – директорът на ТД на НАП, който постановява решение, с което оставя жалбата без уважение като споделя съображенията на публичния изпълнител и приема, че давността не е изтекла! А неговото решение е обжалвано пред Административния съд, но той потвърждава отказа! В мотивите си съдът посочва, че изводът на публичния изпълнител е обоснован и правилен и че към 2019 г. не е изтекла 10 – годишната давност, с изтичането на която съгласно 171, ал.2 от ДОПК се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, защото жалбоподателят може единствено на това основание да иска погасяване на публичните си задължения.
Изводът от горното е, че когато подаваме възражения за давност трябва да сме наясно с всички действия, с които се прекъсва или се спира давността, както и с това от кой момент започва да тече тя! Ако пък е имало образувано изпълнително дело и след справка с ПИК в уебсайта на НАП установим, че задълженията са ни дадени на публичен изпълнител и подлежат на събиране по принудителен ред трябва да направим справка по делото надлежно ли е връчено съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК и дали са предприемани действия с които се прекъсва давността, чак след това трябва да решим какво да правим!
В случая с горния пример фирмата X е трябвало да изчака само още 1 година преди да подаде възражението за давност, а именно до 2020 година, когато изтича абсолютната 10-годишна давност за задълженията от 2008, за които срокът за плащане е 2009 година, а давността за тях съгласно правилото на чл.171, ал.2 от ДОПК започва да тече на 01.01.2010 и изтича на 01.01.2020 година.
Ако беше упражнила правилно правата си фирмата X нямаше да се налага да заплаща задълженията си от 2008 в размер на 186000 независимо от това, че давността е била многократно спирана и прекъсвана, защото в случая е изтекла абсолютната 10-годишна давност. Ако беше подала такова възражение на 01.02.2020 година, публичния изпълнител щеше да го уважи и да отпише задълженията като погасени по давност!
Статията не претендира за изчерпателност и не е правна консултация! Всеки случай е строго индивидуален. Преди да предприемете каквито и да било действия се консултирайте с адвокат! Авторът на текста не носи отговорност за действията, които могат да бъдат предприети от читателя като резултат от прочетения текст!
Ако искате адвокат да разгледа вашия казус и да ви консултира за възможните варианти за действие, както и да подаде необходимите възражения, моля направете запитване и ще получите отговор в най-кратки срокове!
