Вписването е пренасяне на данни за заявеното обстоятелство в Търговския регистър.
Заличаването е вторично вписване. Заличаването означава вписване на изменението или погасяването на съществуващо преди това и вписано в Търговския регистър обстоятелство – например заличаване на управител, заличаване на съдружник, заличаване на ЕТ, заличаване на прекратено, поради ликвидация търговско дружество.
Обявяването е пренасяне на данни в Търговския регистър относно някакъв документ. Например обявява се Годишния финансов отчет.
При вписването в базата данни, която представлява Търговския регистър се нанасят данни относно обстоятелства – например относно фирмата, седалището, капитала, дяловете и др, а при обявяването се нанасят данни относно някакъв документ/актове/.
В Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Действие на вписването:
- Оповестително действие – от деня на вписването вписаните обстоятелства се считат известни на трети добросъвестни лица, тъй като регистърът е публичен.
От това правило следва и че невписаните обстоятелства са непротивопоставими на третите добросъвестни лица, тоест за тях невписаните обстоятелства се смятат за неизвестни, независимо, че в действителност са се осъществили. За недобросъвестните това правило не важи.
Оповестителното действие важи ако вписаното обстоятелство е подлежало на вписване, фактът е съществувал и вписването е действително
„трети лица“ са тези, които трябва да търпят да им бъдат противопоставени съответните вписани обстоятелства. Търговците и техните представители не са трети лица. Не са трети лица и лицата, които са страни по правоотношенията, които са вписани, или във връзка, с които е извършенио вписването.
„добросъвестни лица“ са тези, които не знаят за настъпване на подлежащото на вписване обстоятелство.
„недобросъвестни лица“ са тези, които знаят за настъпването на вписаното обстоятелство. За тях оповестителното действие не важи. Счита се, че го знаят и преди вписването – по силата на самото им знание. Следователно търговецът може да им противопостави съответния факт и преди да е вписан.
До изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.
Това с други думи означава, че третите добросъвестни лица в 15 дневен срок от вписването могат да докажат обективната невъзможност да узнаят за съответното обстоятелство. Доказването е трудно – например, че третото лице е нямало достъп до Интернет и му е било невъзможно да си осигури достъп- например настъпил е срив в комуникациите в мястото, където се е намирало или срив в Информационната системата на Агенцията по вписванията.
След изтичане на 15 –дневния срок обаче всички се считат за недобросъвестни – тоест, че знаят за настъпване на обстоятелството. Презумпцията за знание става необорима и те вече не могат да доказват, че обстоятелството не им е известно.
- действие на обществено доверие - Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.
Пример: длъжностното лице вписва друго лице за прокурист и той ако сключи договор с трето лице, което не знае за грешката, тоест добросъвестно е и се е доверило на Търговския регистър, сделката ще е действителна.
За да е налице обществено доверие трябва да е извършено валидно вписване, но самото вписано обстоятелство не трябва да съществува.
В чл. 10, ал. 2 ЗТР е уреден друг аспект на общественото доверие – по силата на тази разпоредба невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети добросъвестни лица.
- конститутивно действие - Вписването има конститутивно действие само в изрично предвидените от закона случаи. При конститутивното действие самият факт не се счита за настъпил докато не се извърши вписването. Т.е. вписването е елемент от фактическия състав на подлежащото на вписване обстоятелство, така че преди вписването обстоятелството не настъпва и не поражда правни последици.
Например: Търговското дружество като самостоятелен правен субект възниква от вписването.
Увеличаването и намаляването на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождавване на управител, както и на назначаване на ликвидатор имат действие от вписването.
